История на ориенталския танц

Този танц съществува от античността. На някои древни изображения може да се видят жени, които танцуват, за да призоват боговете и най-вече ХАТОР (HATHOR), богинята на плодовитостта. Танцът се характеризира с движения на ханша в кръг и в страни, движения на ръцете, на раменете и на бюста...

Танцьорите са били разделени на две групи. Гавази « Gawazy », , които се танцували по улиците за хората от народа и не били добре приети в Египет. Според някои хора,  са били  причина за лошата репутация на ориенталските танци.
За разлика от така наречените Алмее « Almйes », професионални танцьорки, много уважавани и обичани от публиката. Те танцували единствено сред благородните среди.

Първото училище по ориенталски танци е създадено в Египет през 1852 година.

Танцът променя малко вида си, когато на всеки празник, на всяка церемония се появява танцьорка. Това се превръща в традиция, в празник.
От този момент нататък, ориенталският танц преживява много приключения, светът на паетите през египетското и холивудското кино. Това възстановява реномето му и с времето танцът се слива с ориенталско фламенко, цигански танци, индийски танци, племенни танци и фараонски стил...





Едва през ХХ век, ориенталският танц преминава през невиждан обрат в своята история.
Всичко започва, когато една жена, наречена Бадиа Масабни (Badia Masabni),
от сирийско-ливански произход, решава да отвори едно голямо казино „Казиното опера” в Кайро,
за да предостави на египетската публика един пищен, изискан и качествен спектакъл.
Тя поглежда ориенталския танц от гледната точка на спектакъл, измисля декори, по-подготвена техника, вдъхновена от класическия танц. Въвежда аксесоари като воали и великолепни костюми. За няколко години това казино се превръща в задължителен преход за всяка танцьорка, достойна да носи това име, като неповторимата Тахиа Кариока (Tahia Carioca), известната Самиа Гамал (Samia Gamal), Наима Акеф (Naima Akef).,, Трябва да се уточни, че по-голямата част от танцьорките от този период са били актриси и са участвали в множество филми. Това е златната епоха на египетското кино, която дава подтик ориенталският танц да се превърне в професия и да се появи стила Ракс-Шарки (Raqs-Sharqi.)