Кога  пораснах ,сякаш вчера бях дете ,а сега завърших училище и ще почвам работа. Още не мога да разбера къде отидоха всички безгрижни дни.Сега трябва да се държа като голямо момиче въпреки че детето в мен се обажда,че го е страх ,защото живота е страшен ,но дълбоко в мен нещо сякаш ми казва ,че трябва да продължа напред, защото това е единствения начин.Все още имам надежда , че няма да е толкова лошо , нали все пак надеждата умира последна. Не искам да звуча като наивно дете , но аз все пак вярвам в хубавия живот . Вярвам ,че ако се боря достатъчно ще сбъдна мечтите си .